Кинезитерапия при мекотъканни увреди на коляното /менискус и кръстни връзки/ (2023)

КИНЕЗИТЕРАПИЯ ПРИ МЕКОТЪКАННИ УВРЕДИ НА КОЛЯНОТО

/МЕНИСКУС И КРЪСТНИ ВРЪЗКИ/

„Опитът от личните преживявания

е по-важен от „утвърдените норми”

на дадено общество.”

Кирил Стоянов

/Учител по личностно развитие/

Моника Ангелова, рехабилитатор в „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания”

гр. Перник.

РЕХАБИЛИТАЦИЯТА ПРИ МЕКОТЪКАННИТЕ УВРЕДИ НА КОЛЯНОТО е тема,която определи бъдещата ми професия на РЕХАБИЛИТАТОР. Както се казва „в живота няма нищо случайно”. Преди да запиша да уча за Рехабилитатор имах тежка луксация на пателата на дясната колянна става с частично разкъсване на менискус. Поради неправилно направената рехабилитация. До 1 година имах неправилна походка. Благодарение на тази травма на коляното реших, че искам да помагам на хора с подобен проблем. По-късно написах курсова работа по темата за мекотъканните увреди на колянната става. Затова придобитият личен опит от различни житейски ситуации и много ценен и когато си бил пациент. Благодаря на моят ментор и учител Велизар Димитров Авицена страхотен физиотерапевт , професионалист и колега. Който винаги е до мен и надявам се един ден да стигна неговото ниво. Благодаря най-вече за сутрешната компания за кафе,макар и от далечни точки на планетата. Първата ми статия избрах да напиша върху курсовата работа.

Има голямо разнообразие от травми и заболявания на колянната става . По конкретно ще се спра на увредата на меките тъкани и рехабилитацията.

Травмите на коленният комплекс са сред най-често срещаните увреди на опорно-двигателния апарат.

Коленните стави са едни от най-сложно устроените и на товарените стави в човешкото тяло. Коленете изнасят цялото натоварване при движението на тялото ни. Те са създадени достатъчно здрави, за да го понесат. Но в моменти на претоварване, падане, сблъсък, усукване на крака могат да се получават травми, които извеждат колянната става от строя.

Това се обуславя от масовото занимание със спортна дейност -професионално и като хоби. Практикуването на футбол, алпийски ски-спорт, тенис,баскетбол и др., са предпоставка за травматизъм на мекотъканните структури на коленният комплекс от разтежения до руптури (предна кръстна връзка (ПКВ), задна кръстна връзка (ЗКВ), менискуси и др.

Увредата на менискусите представляват 60% от мекотъканните травми. Срещат се предимно при спортисти. Които по време на тренировка или състезание са в позиция на полусвити коленни и тазобедрени стави. При което има условия за усукване на бедрото и подбедрицата. Наблюдават същите травми и при неспортуващи хора. При битови и транспортни инциденти. Този вид травми се среща при млади хора в трудоспособна възраст. Медиалният менискус се уврежда по-често от латералния. Друга често също срещана травма на коляното е увредата на кръстните връзки. Характерна е също за спортисти – футболисти,баскетболисти, борци,ръгбисти . Годишно 1,5 2 милиона пациенти на възраст 15-45 години претърпяват подобни травми, а при 70% от тях се установява и руптура на ПКВ . Към настоящият момент съществуват доказателства, подкрепящи по -голямата честота при жените,в сравнение с мъжете.

Какво е мекотъканна увреда?

Мекотъканна увреда на коляното е увредата,при която се засягат основно меките тъкани – ставните връзки, сухожилията, хрущялите и менискусите, ставната капсула, бурсите („джобове”, пълни със синовиална течност ). Травмите на коляното са често явление. Резултатът от тях е увреден или скъсан менискус, което причинява болки и затруднена до невъзможност походка. При омаловажаване и нелекуване, може да се стигне до сериозни поражения на хрущялите и артроза.

Друг вид травма на меките тъкани на колянната става, е увредата на ставните връзки – предна кръстна и задна връзка. По-често се уврежда предната кръстна връзка.

Колянната става (articulation genus) е една от най-сложно устроените в опорно-двигателния апарат на човека. Коляното е аналог на лакътната става в горния крайник. Работи при подчертано тежък режим на работа.

Неговата подвижност позволява относителното скъсяване и удължаване на долния крайник. А това дава възможност ходилото да бъде поставено точно в желаната точка от пространството. Скъсяването на долния крайник му позволява да се измесва безпрепятствено напред през маховата фаза на ходенето.

Движенията в коляното позволяват чрез относителното скъсяване и удължаване на долните крайници да се смъква и издига общия център на тежестта.

Коляното понася тежестта на тялото и освен подвижност има и отлична динамична стабилизация, която го задържа в различни позиции на полуфлексия – при клякане, напъди и др.

В изграждането й вземат участие три кости: бедрената кост(femur), големият пищял(tibia) и колянното капаче(patella) Малкият пищял не взема участие. Капачето няма никакво значение за механика на ставата. Тъй като е сезимовидна кост, служеща за увеличаване на ъгъла на прикрепване на сухожилието на m.quadriceps femoris върху големия пищял.

Коляното се разглежда като комплекс в от две стави, обвити от общата ставна капсула – тибиофеморална и пателофеморална.

Менискусът и какви са функциите му?

Несъответствието между силно изпъкналите ставни повърхнини на кондилите на фемура и плитките ямки на тибията се компенсира от два фиброхрущялни полупръстена – менисци. Това е специфична фиброзна хрущялна тъкан, намираща се в колянната става. Оформена е сърповидно и лежи между бедрената кост и подбедрицата.

Този, от вътрешната страна на коляното се нарича медиален и е по-удължен. Другият – от външната – се нарича латерален. Външният им ръб е по-дебел и е захванат за повърхността на ставната капсула. Постепенно към вътрешността на ставата, менискусите стават по-тънки и подвижни, за да могат да подпомагат част от натоварването при движение на костите, образуващи колянната става.

Медиалният менискус е малка част от голям кръг ( има С-образна форма) и е по-дебел в задната си част, отколкото в предната.

Латералният менискус е малка част от малък кръг (има О-образна форма) и е почти с еднаква дебелина.И двата менискуса са по-дебели по периферията си и изтъняват към вътрешния ръб.

Менискусите са кръвоснабдени само в пристенната си част, която е свързана със ставната капсула. Поради тази причина, храненето по кръвен път се осъществява само в крайните 2-3 мм. Останалата част от менискуса се храни чрез навлизане на хранителни вещества от околната синовиална течност. Това прави възстановяването на скъсан менискус много трудно, дори невъзможно.

Те са хрущялни полупръстена, които се разполагат по външните ръбове на ставните ямки на големия пищял. Те увеличават дълбочината на ставните ямки и служат за меки подложки на кондилите на бедрената кост.

Менискусите изпълняват няколко важни функции:

• минимизират максимално различието между повърхностите на бедрената кост и подбедрицата;
• правят възможно плавното движение на ставата без триене и болка;
• поемат и преразпределят в значителна степен натоварванията при движение, придават допълнителна стабилност.

Какво представляват кръстните връзки и тяхната функция ?

Наименованието на връзки идва от взаимното разположение(прекръстосване) в интеркондиларната вдлъбнатина на фемура. Кръстните връзки са вътре ставни структури, покрити от значителна синовиална обвивка. Тъй като по-голямата част от тях са разположени между фиброзната и синовиални обвивки на ставната капсула.

Кръстните връзки се считат за екстрасиновиални. Кръвоснабдяването им се осигурява от малки кръвоносни съдчета, идващи от синовиалната обвивка и околните

тъкани.А наименованието им идва от това, че инсерцията им върху тибията – предна и задна.Другите големи и важни за стабилността лигаменти на колянната става са задната кръстна връзка (posterior cruciate ligament) и вътрешният (medial collateral ligament) и външният колатерален лигамент (lateral collateral ligament).

Предната кръстна връзка е основният ограничител на предната подвижност на големия пищял (тибия). Бедрената кост (фемур) се разполага над тибията и колянната става позволява движението на двете кости една спрямо друга. Без наличието на ставни връзки, които стабилизират коляното, ставата би била нестабилна и склонна към разместване. ПКВ започва от вентралната област на eminentia intercondylaris .ПКВ предотвратява изместването на тибиата прекалено напред.Тя спомага за стабилността и на други движения – ангулацията и ротацията на колянната става и осъществява функциите си чрез прикрепянето си за бедрената кост (фемур) от една страна и за големия пищял (тибия) от друга.

Колагеновите фибри се усукват в спираловидни снопове. В ПКВ се различават вентро-медиален и дорзо-латерален сноп. Дорзо-латералният сноп е основен за ПКВ. Обтягането и степента на усукване на ПКВ се променят при движението на тибиофеморалната става. По-голяма част от фибрите остават постоянно обтегнати, най-голям опън в лигамента се развва при пълна екстензия.

Задната кръстна връзка е малко по-плътна от ПКВ, тя започва от дорзалната част на eminentia intercondylaris и завършва върху латералната повърхност на медиалния бедрен кондил. Ходът на ЗКВ е малко по-вертикален от този на ПКВ.

Специфичната анатомия на ЗКВ е вариабилна. Тя има два снопа: по-голям вентрален( вентро-латерален) и по-малък дорзален (дорзо-медиален).

Част от фибрите на ЗКВ, както при ПКВ вентралния сноп се обтягат максимално при пълна флексия. Задната кръстна връзка се обтяга от действието на ишиокруралните мускули, които теглят тибиалното плато дорзално. Едновременната контракция на квадрицепса намалява обтягането на ЗКВ.

Друг важен функционален аспект на ЗКВ е стабилизирането на фемура срещу вентралното изместване при фиксирана тибия.

За КС са познати две крайни положения – пълна флексия и пълна екстензия, при които коляното е стабилно. Освен това в КС се извършва и външна и вътрешна ротация – възможна само при флектирано коляно, най-голяма при 90⁰ флексия.

АНАТОМИЯ НА КОЛЯНОТО

В колянната става действат 12 мускула:

Флексорна мускулна група (исшиокруралната мускулатура), извършваща флексия в колянната става:

M.semitendinous

Основна функция – флексия в КС и ротира навътре флектираната подбедрица

1. semimembranosus

Основна функция – флексия в КС и ротира навътре флектираната подбедрица

1. biceps femoris Инервация

Основна функция – флексия в КС и външна ротация при флектирана подбедрица

Помощни мускули, участващи във флексията в КС :

m.popliteus,

1. gracilis,

m.sartorius,

1. gastrocnemius,

m.plantaris

Екстензорната група, извършваща разгъването(екстензията) в КС:

m.quadriceps femoris

основна функция – екстнензия в КС

а) m. Rectus femoris

б) vastus intermedius

в) vstus lateralis

г) vastus medialis

Четирите глави на мускула образуват общо сухожилие, което чрез lig.patellae се закрепя за горната част на големия пищял.

Менискалните увреди най-често се причиняват:

при ротаторни усилия на бедрото спрямо фиксираната тибия, когато крайника е натоварен с тежестта на тялото

Усукването на обременената с тежестта на тялото тибиофеморална става предизвиква допълнителна компресия, която може да притисне и разкъса менискуса. Откъснатото парче може да навлезе и да се „заклини” между ставните повърхности, предизвиквайки блокиране на движението.

При напредването на възрастта, имобилизация, заболяване, приемане на стероиди могат да намалят механичната здравина на меките тъкани.

Може да се получи дори от обикновено клякане

Директна травма на коляното

Но когато менискусът е увреден, той вече не може да изпълнява пълноценно работата си. Ставата ще продължи да се уврежда. Ще се ускори износването на хрущяла, покриващ големите кости. Това сериозно ще затрудни подвижността ви – и то необратимо.

Видовете менискални лезии биват : тип „ дръжка на ведро”, частично разкъсване, дегенеративно разкъсване на медиален мениск, коса лезия тип „ човка на папагал”, дисковиден латерален мениск, заклещен лезия тип „ дръжка на ведро”, кистозна дегенерация на латерален мениск.

Колянната става е най-голямата става в ОДА на човека. Тя е едноосова, модифицирана, пантова става, включваща два менискуса закрепени за тибията от лигаменти и мускули. Ставните повърхности на тибията и фемура не са конгруентни, което позволява мултидирекционна подвижност между тях, направлявана от лигаментарните и мускулните структури.

Конвексната ставна повръхност е изградена от два асиметрични кондила на бедрената кост. Медиалният кондил се спуска по-дистално от латералния, което е важен елемент от заключващия механизъм на коляното

Конкавната ставна повръхност се формира от двете тибиални плата, разположени в проксималния край на тибията и прилежащите към тях фиброхрущялни менискуса. Медиалното плато е по-обширно от латералното.

Колянната става е еднооса с напречна ос на движение, която преминава през двата епикондила. Около нея се извършва сгъване и разгаване в размер 140. На преразгъването пречат колатералните и кръстните връзки, които се опъват максимално.

При движение в отворена кинетична верига конкавното тибиално плато се плъзга в посока на физиологичното движение. При движение на фемура прямо фиксирана тибия ( затворена кинетична верига) конвексните кондили се плъзгат в посока обратна на физиологичното движение. В последните градуси от екстензията в тибиофеморалната става настъпва ротация, която се нарича заключващ механизъм на коляното.

Разнообразните увреди в областта на коляното и различните механизми, които ги причинават патокинезиологични промени. Острата травма най- често е съпроводена с оток. В острата фаза има мускулен гард,мускулна слабост и ограничена от отока подвижност. Наблюдава се също кръвоизлив, ставен серозен излив. Има болка както при движение, така и при обременяване с тежестта на тялото, което ограничава я за изваршване на трудови и битови дейности. Нарушеният мускулен баланс в коляното, особено когато е флектирано и не е заключено, затруднява основните битови дейности – като ставане от стол, качване и слизане по стълби, клякане и подскоци.

Хипокинезията и имобилизацията на коленния механизъм, вследствие на хирургичната интервенция предизвиква ограничаване на подвижността в ставата. Вследствие на адаптивното скъсяване на меките околоставни тъкани : ставна капсула, лигамент,мускулна-сухожилните структури.

Друга причина за нарушена артрокинематика в КС е Разрастване на фиброзна тъкан, която ограничавайки каудалното приплъзване на пателата, ограничава флексията. Ограничаното краниално приплъзване на пателата, то ограничава екстензията в КС. Най-малкият дефицит на екстензията има неблагоприятни последствия върху кинематиката на КС.

При ограничена флексия от 50⁰ се наблюдава затруднения в маховата фаза при ходене, тъй като увредения крайник не може да се скъси достатъчно, за да се изнесе напред.

Изявяват се компенсаторни механизми при походката в маховата фаза – елевацията на таза и наклоните на трупа, повдигайки пръстите на незасегнатия крайник, износване на ДК напред по дъга чрез циркумдукция, вместо по правилния чрез флексия

Ограничението на екстензията в КС е характерна патобиомеханична промяна, отразявайи се на стоежа и локомоцията – невъзможността за пълна есктензия предизвиква относително скъсяване на ДК и компесаторна депресия на таза през опорната фаза. Като опорната се посреща на пръсти, вместо на пети. Причини, могат да бъдат – увеличено пасивно съпротивление ( сраствания и контракури), причини от скъсяване на флексорите, скъсяването на ПКВ или скъсяване на дорзалната ставна капсула;Намалената мускулна сила на m. Quariceps femoris., причинена от хипотрофия, болка или оток.

Нарушената артрокинематика – причинена от ограничената „ завинтваща” ротация в края на екстензията, т.е. невъзможността на КС да се Заключва ограничено от вентралното плъзгане на тибията; ограничено краниално плъзгане на пателата; вътраставен блокаж.

Значителните руптури на меките тъкани на коляното причинява изразена ставна нестабилност, износване на ставните повърхности и болки. Ставната нестабилност води до постепнно травмиране и увреди на ставния хрущял, менисците и други, които компенсаторно се ангажират с осигуряване на стабилността.

Механизъм на увреда на мениска

Огромна роля за добрата механика на колянната става играят менискусите, а кръстните връзки осигуряват стабилизацията й. Менискусите са амортисьорите на колянната става.

Медиалният менискус се уврежда по-често от латералния. Тъй като е по-стабилно закрепен и има по-малки възможности за компенсаторно изместване. Медиалният менискус се уврежда и поради прилагане на валгусен стрес върху напълно екстензирано коляно, при ходило фиксирано към опората. Травмата може да настъпи, когато ходилото е фиксирано в пода и фемура се ротира навътре – слизане от автомобил, подхлъзване.

Ако при фиксирано стъпало за пода се извърши външно ротиране на фемура може да се увреди латералния мениск.

Механизъм на увреда на кръстните връзки

Увредата на предната кръстна връзка на коляното е типична за младите и активни хора и обикновено се получава при футбол( американски и сокър), карането на ски,баскетбол. Причината за увреждането на ПКВ:високо енергийна травма с внезапна промяна на скоростта (рязко спиране), – свръх разтягане, усукване в областта на коляното.

При различните спортове – баскетбол,футбол, ръгби- изискващ неподвижност на стъпалото и рязка промяна в позицията на тялото, като баскетбол например, рискът от увреждане е голям. То се определя като такова, възникващо без съприкосновение. Най-често се случва при съприкосновение и когато, при неподвижно стъпало, се осъществи рязък натиск в областта на коляното с посока отзад напред.

Футболът е спорт, при който също се изисква при неподвижно стъпало да се променя значително позицията на тялото.

Съприкосновения с висока сила, които са рискови за увреда на предна кръстна връзка.

Ските са друг рисков спорт, особено откакто ски обувките се произвеждат така, че покриват значителна част от подбедрицата. Тези обувки пренасят удара припадане повече към коляното, отколкото към глезена. Увредата на ПКВ възниква, когато подбедрицата е силно усукана или свръх разгъната при контакт на крака със земята.

Други механизми на скъсването са тежки травми на коляното при пътно-транспортни или професионални злополуки.

Типичен механизъм на валгусен стрес при фиксирано към опората ходило.

Рязкото и силово разтягане, когато е предварително обтегната. Характерен пример е рязката външна ротация и дорзална транслация на бедрото, когато ходилото и фиксирано към опората.

силовата хиперекстензия в коляното, когато ходилото е фиксирано към земната повърхност и в същия момент и квадрицепса е силно контрахиран

Руптурата на ПКВ най-често е вследствие на директни или индиректни флексионно-ротаторни травми на КС. Засяга се предимно проксималната част на връзката. Основните двигателни дисфункции при увреда на ПКВ са чувството за нестабилност и„поддаване” на колянната става, особено изразени при ротация в затворена кинематична верига(ЗКВ), рязка смяна на посоката и др.При игнориране на проблемът, съществува риск от допълнителни увреди и на други мекотъканни структури на коленният комплекс (лезии на менискусите, хондрални лезии, руптури на МКЛ, ЛКЛ, артрозни промени ).ПКВ е единствената структура задържаща латералният. При руптура на ПКВ, натоварването на КС с тежестта на тялото при екстензия и липсата на стабилизация от ПКВ, предизвиква вентрална транслация и сублуксация на латералният тибиален кондил. Прфлексия на КС латералният тибиален кондил се връща назад, теглен от tractus iliotibialis.

Фактори, които съдействат за увредата на предна кръстна връзка

С повишен риск са упражняващите по-горе споменатите спортове. Друг фактор е полът – при жените, трениращи някои от изброените спортове, честотата е 8 пъти по-голяма в сравнение с мъжете на същата възраст. За последното съществуват множество теории.

Механизмът при увредата на задната кръстна връзка в коляното се предизвиква :

от хиперфлексия,

директен дорзален удар върху проксималната тибия

хиперекстензия.

Директният дорзален механизъм е типичен при пътно-транспортно произшествия, при които подбедрицата се удря в арматурното табло или в бронята на автомобила.

След направена артроскопия, започва периодът за възстановяване и рехабилитация. От положените усилия от пациента на този етап,зависи какъв ще е успехът на операцията и как ще се чувства години след нея.

Кинезитерапията при мекотъканните увреди на колянното включва следните периоди при хирургичното лечение:

Кинезитерапия

Предоперативен период

Цел на КТ :

Да се подготви организма към оперативната интервенция и обучение в използването на помощни средства

Задачи на КТ:

Укрепване на физическото и емоционалното състояние на пациента

Засилване на мускулатурата на раменния пояс и на горните крайници за носенето на патерици в началото на прохождането

Средства на КТ:

Дихателна гимнастика

Аналитична за мускулите на раменния пояс – делтовидния мускул и триглавия мишничен мускул

Обучение за използването на помощни средства

Какво включва обучението в използването на помощни средства?

Патериците са средство за подпомагане на движението при хора със затруднена походка или невъзможност за ходене, в резултат на травми, фрактури, ампутации, болезненост на крака и стъпалото, нестабилна походка.

Имат две основни функции – да намалят тежестта върху болния крак и да помогнат за увеличаване на баланса и стабилността. Те дават на хората с парализа предимството на изправения стоеж и им позволяват да достигнат до места, които са недостъпни за инвалидна количка. Изправеното положение на тялото подпомага циркулацията, както и функционирането на бъбреците и белите дробове, предотвратява загубата на калций от костите.

Съществуват три основни вида патерици: подмишнични, подлакътни и тип платформа. Изработват се от различни материали – дърво, алуминий и др.

При ходенето с патерици се използват различни походки:

походка с две опорни точки,

походка с три опорни точки,

походка с четири опорни точки и т.н.

Ходенето изисква повторение на няколко основни движения:

пренасяне на тежестта на тялото върху здравия крак;

преместване на патериците заедно с болния крак напред в стабилна точка;

пренасяне на тежестта от здравия крак на ръцете и

последващо преминаване на тялото между патериците, които да поемат теглото;

изнасяне на здравия крак напред в стабилна точка и повтаряне на последователността от действия.

При слизане по стълби:

върху по – ниското стъпало се поставят патериците,

след тях болния крак.

И на края здравия крак

При изкачване на стълби:

здравия крак се поставя върху по – високото стъпало,

след него се повдигат и патериците.

Следоперативен период, който се дели на:

Ранен следоперативен

Цел на КТ:

Предотвратяване на евентуални усложнения в оперирания крайник

Задачи на КТ:

Предотвратяване на застойните явления (отоци) в долния крайник

Предотвратяване на тромбо-емболични усложнения

Предпазване от мускулна хипотрофия

Предпазване от контрактури

Засилване на опорния крайник

Засилване на раменния пояс и ръцете, който ще поемат тежестта от носенето на патерици в началото на прохождането.

Ходене с помощни средства с постепенно натоварване до пълно

Повишаване на психо-емоционалния тонус на пациента

Средства на КТ:

Изометрични контракции за седалищната и бедрената мускулатури

Дихателни упражнения,

Упражнения за дисталните стави на долните крайници

Лечение с положение

Упражнения за симетричния опорен крайник

Късен следоперативен период

Цел на КТ:

възстановяване на функцията на оперирания крайник

Задачи на КТ:

Възстановянане на мускулния дисбаланс

възстановяване на обема на движение

предпазване от контрактури – ставни и мускулни

засилване мускулатурата на опорния крайник

Средства на КТ:

Изометрични контракции за седалищната и бедрената мускулатури

Дихателни упражнения,

Упражнения за дисталните стави на долните крайници

Лечение с положение

Упражнения за симетричния опорен крайник

Възстановителен период

Цел на прилаганата кинезитерапия:

Оптимално възстановяване функцията на коянната става, за да може пациента да изпълнява ежедневните и служебните задължения

Задачи на КТ:

Редуциране на болката.

Редуциране на отока в областта на колянна става.

Възстановяване на артрокинематиката на колянна става, до пълен пасивен и активен обем на движение.

Възстановяване на миоартикуларния и капсулолигаментарния лакситет.

Преодоляване на мускулния дисбаланс и капсуло-лигаментарните

структури на коленният комплекс.

Възстановяване на проприорецепцията, мускулния контрол и синергизъм в

областта на коленният комплекс.

Подобряване на мускулната сила и издръжливост (статична и динамична).

Подобряване на динамичната ставна стабилност на КС.

Подобряване на равновесните способности.

Възстановяване на локомоторната способност

без помощни средства

3.Средства на КТ

Мануална ставна мобилизация на patellae

Изометрични контракции.

Активни аналитични упражнения.

упражнения срещу мануално и еластично съпротивление.

Стречинг за m.rectus femoris, m.triceps surae, ишиокрурални мускули и илиотибиалната разтеглица.

Мускулно-енергийни техники ПИР за m.rectus femoris и m.triceps surae;

мускулно-инхибиторни техники за хипертоничните мускули.

Упражнения за равновесие и локомоция на земя

Механотерапия: велоергометър.

.Самостоятелна тренировка в домашни условия

Методически указания

Етапи, през които преминава рехабилитация на коляно след артроскопия:

• след операцията е необходимо да следвате стриктно указанията на ортопеда, относно:

препоръча антикоагулант против образуване на тромби и подходящо болкоуспокояващо и противовъзпалително средство

лечение с положение да се държи крака си на високо,

Около 3 седмици да се щади чрез ползване на патерици

2-4 ден

Започва се постепенно натоварване още на 2-4 ден след операциятанаред с дихателните и леките общоукрепващи упражнения за глезена и пръстите на оперирания крайник; активни упражнения за симетричния здрав крайник; и изометрични упражнения за бедрената и седалищната мускулатура.

5-6 ден

(ако няма усложнения) продължава да изпълняват упражненията от 2-4 ден като се допълва няколко пъти през деня се променя положението на долния крайник и упражнения за коляното от легнало положение.

8-9 ден

Пациентът започва да ходи с патерици без натоварване на оперирания крак. Като натоварването се увеличава постепенно.

Основни упражнения за този период са:

Активни упражнения за отбременено изходно положение ( на гладка повръхност или на ролкова кънка)

Автопасивни упражнения ( упражнения със самопомощ), извършвани с помощта на здравия крак

Махови упражнения с подбедрицата и упражнения с леко съпротивление с цел повишаване на мускулната сила.

18-20 ден

Оставяне на патериците и създаване на стериотип на правилната походка със симетрично натоварване на крайника и умението да се преодоляват различни препятствия при ходене

Упражнения за частично натоварване на засегнатия крайник от изходно положение – стоеж

След четвъртата седмица

ходене без патерици ,възможен пълен обем движение на ставата, да клякате, да се качвате и слизате по стълба, можете да шофирате.

Примерен Кинезитерапевтична комплекс след менисцектомия

Следоперативен период 10-12 ден

Използвана литература:

1. Проф. Попов, Н. Кинезиология и патокинезиология на опорно-двигателния апарат,2009
2. Банков, С. Ръководство по физикална терапия Том 1-2, 1992
3. Соколов, Б и Милчева Д. Комплекси за лечебна физкултура при травматологични, ортопедични и невролоични заболявания,1982
4. Краев, Т. Учебник по лечебен масаж – специална част. 2010
5. Научна статия http://lubomirivanov.com/522/
6. Научни статии на д-р Евелин Хайвазов –

http://medicine-bg.com/za-patzienta-5/skasan-meniskus-simptomi-i-lechenie-23.html

http://medicine-bg.com/za-patzienta-5/skasvane-i-operatziya-na-predna-krastna-vrazka-48.html

http://medicine-bg.com/za-patzienta-5/rehabilitatziya-na-kolyano-sled-artroskopiya-25.html